Плътският ум трябва да отстъпи място на Божествения разум

Заратустра, 30 март 2005 год.

АЗ СЪМ Заратустра, дошъл чрез този посланик.

Огнеността е основно мое качество. Огънят е моята стихия!

Пречупването на Ученията, които даваме, става при съприкосновение на огнените вибрации, присъщи на нашия свят с вибрациите на физическия план на планетата Земя.

Но вие можете да почувствате огъня, съдържащ се в моите думи, дори през световете.

Аз дойдох!

Състоянието на огнения свят се различава много от състоянието на вашия свят и образите на нашия свят се възприемат необичайно от вашето съзнание. Ние говорим на езика на пламъка и преобразуването на нашите вибрации на земен език не може да предаде цялата пълнота на съдържащата  се в тях информация. Обаче същността, основата на съобщението се предава достатъчно пълно.

Моето идване при вас днес е обусловено от желанието да ви дам кратко Учение. Давах това Учение на моите ученици по времето, когато се намирах във въплъщение на Земята преди много хиляди години. Но ценността на това Учение не се е изменила и до сега. Нещо повече, ще ви кажа, че много малко хора на Земята са успели да усвоят това Учение в неговата пълнота.

Когато съвършеният Дух слиза в плътния физически свят, а това се случва, когато Високи космически Духове, достигнали до определена степен на развитие по време на предните активни периоди, в съответствие с Космическия закон са длъжни отново да слязат във въплъщение, то при сблъсъка с плътната, развита материя, се случват нещата, за които трябва да ви разкажа.

Възможно е да сте чували в някакви други учения или да сте чели в някакви книги, че човек от самото начало, откакто е бил създаден по образ и подобие на Бога, е имал Висша, безсмъртна част, която никога не забравя за своето единство с Твореца. Имал е и низша част, която през милионите години на въплъщения на планетата е изгубила чувството си за единство с Твореца, изгубила е връзката със своята Висша част.

Но в историята на развитие на човечеството имало момент, когато неговото развитие било признато за безизходно и безполезно. Човешките същества били подобни на животните и само по своята външна форма напомняли човек. Случило се така, че низшите създатели на форми не могли да предадат на човека онзи огън, който е присъщ на човешките същества и ги прави подобни на Бога. Това е огънят на разума, искрата Божественост, която трябва да присъства в човешкото същество.

Преди милиони години еволюцията на Земята трябвало да бъде прекратена като неуспешна. Да спасят положението пожелали Висши Духове, намиращи се в състояние на блаженство или нирвана от времето на предишните активни периоди. Тези Духове трябвало да слязат във високоорганизираната материя и да и предадат присъщото им качество, свойството на огъня, на пламъка, на мъдростта.

Те слезли. Те слезли в телата на хората, които били животни по своята същност. И отдали на хората присъщото им качество на огъня. Очите на хората се осветили от огъня на разума. Хората разбрали, че се отличават от животните. По този начин всеки човек получил вътре в себе си семе, искра, огън от високодуховни Същества, които се спуснали в материята от висшите сфери на огъня.

Всеки Висок Дух е дал частица от своя огън на много човешки същества.

И всеки получил дял разум в съответствие с степента и нивото на своето развитие.

Това било падението в зараждането на Висшите Духове или Ангелите. Те слезли частично под влиянието на Космическия Закон, частично ръководени от собствените си подбуди да спасят човечеството на Земята от унищожение. Защото лишеното от разум човечество не можело да съответства на Божествената цел, с която било създадено.

Дефектът в човека бил поправен чрез  жертва от страна на тези Високи Същества, които пожертвали своя покой в нирвана, за да слязат и да помогнат.

Те слезли и дали на хората разум и част от собствените си свойства, които били само бледо отражение на предишните им заслуги в изминалите манвантари.

А какво станало с човечеството? Човечеството станало разумно. То получило право да действа в съответствие със своята свободна воля. Тъй както повелява разума на всеки един.

Когато хората осъзнали, че са подобни на Боговете, те започнали да се държат като Богове. Те започнали да се държат така, както си мислели, че трябва да се държат Боговете.

Те искали да пребивават в блаженство и удоволствия, те искали да получават всичките им достъпни видове наслаждения в този физически свят.

Разумът на човека, когато се сблъсква с проявения плътен свят, има двойнствен характер. Именно затова тези качества на Боговете, които съществуват в Божествения Свят на нивото на илюзиите се превръщат в своята пълна противоположност.

В това се състои парадоксът на проявения свят. И в това се състои замисълът на Бога за проявения свят.

Когато умът започне да действа в условията на материалния свят, той е принуден да използва плътната материя в качеството на предмет, върху който прилага своите способности. И когато умът започне да прилага своите способности спрямо плътната материя, помнейки за Божествения Свят, то той се опитва да въведе законите на Божествения Свят в плътния свят. А тъй като материята има много ниски вибрации, то всяко качество на ума, прилагано във физическия свят, може да доведе до създаването на противоположност на това качество, което би било създадено в резултат на подобни усилия във финия свят, в огнения свят.

Ето тук е тайната. Когато Висок Дух попадне от огнените сфери в низшите светове и продължи да използва в материята качествата на ума, присъщи на огнения свят, то резултатът от въздействието върху материята не винаги ще съответства на Божествения замисъл именно заради плътността на самата материя.

Всеки от вас, който чете тези редове преди милиони години е бил надарен с искрата на Божествения разум благодарение на слизането във вас на част от Висшите Духове, дошли да ви дарят с разум.

Всеки от вас носи в себе си частица от тези Владици, наричани в разните учения по различен начин: Владици на Мъдростта, Възнесени Владици или Владици на Шамбала.

Слезли са седем Велики Духа. Всеки дал частица от себе си на милиони човешки души.

И хората получили възможност да живеят и да се развиват. Всеки от хората получил вътре в себе си частица от Висшата Душа, която станала негов вътрешен учител, негов Ангел Пазител или Христово Аз.

И сега не може да се различи къде завършва животинската част на човека и от къде започва неговото духовно начало.

Човекът е принуден постоянно да се бори с животинското в своята природа и постоянно да се стреми към Духа. Но рано или късно ще настъпи денят, когато човекът ще победи животното в себе си, ще победи страстите си, ще победи егото си и ще даде възможност на Духа да вземе пълното господство над себе си. Човекът няма повече да бъде низш човек, смес от животно и човек. Звярът ще бъде усмирен и човекът ще стане подобен на Бог.

Искрата на разума, която гори в храма на всеки човек, сега тлее, а при мнозина е близо до угасване или вече е угаснала.

Затова за разпалването на тази искра се дава Учение, дават се наставления.

Животинският човек трябва да отстъпи място на Божествения човек. Тленният човек трябва да отстъпи място на нетленния.

Плътският ум трябва да отстъпи място на Божествения разум.

И това ще стане. Защото искрата и пламъкът във вас няма да ви дадат покой, докато това не се случи. Вие ще се мятате, вие ще търсите. Ще се стремите да намерите във физическия свят това състояние на нирвана, което помни частицата от Висшите Същества във вас. Вие ще търсите навсякъде по Земята това състояние. И няма да го намерите на физическия план.

Ето тогава, когато разберете, че нищо повече не ви привлича в този свят, когато се откажете от всяка привързаност към този свят, тогава ще намерите истинската нирвана и възможност да получите единение с вашата Висшата Част и чрез нея с Твореца на тази Вселена.

А до тогава ще се борите и ще страдате, ще се мятате и ще търсите.

И ще намерите своя Източник, своята Победа и своето Блаженство.

Тогава частиците на Висшите Същества, които съществуват във вас, ще получат възможност да се слеят в едно единство и те също ще получат свобода от оковите на материята, която ги сковава милиони години.

Дадох ви Учение, което давах на учениците си преди хиляди години. Дойдоха други религии, дойдоха други учения. Но ето сега настъпи време да ви върнем знанията за вашата история. Това знание ще ви помогне да погледнете по друг начин на самите себе си и на борбата, която се води във вашия свят.

 АЗ СЪМ Заратустра и стоя в пламъка на Единството.

Татяна Микушина