АЗ СЪМ Падре Пио, дойдох при вас чрез този посланик. Вероятно за мнозина от вас името ми е непознато. Живях през миналия век в Европа, бях свещеник на Римо-Католическата Църква.
Станах известен благодарение на получените от Светия Дух дарби, но болшинството от хората ме познават заради стигмите (христовите рани), които носих през по-голямата част от живота си.
Хората идваха на тълпи по време на моите богослужения, дори само за да видят моите стигми. Носих това бреме в тялото си, защото вътрешно приех този товар.
Да нося стигмите беше доброволно желание на моята душа. Едновременно с тях аз поех върху себе си значителна част от световната карма.
Принадлежах към Римо-Католическата Църква през целия си живот, служих на тази църква. Мнозина след моята смърт ме даваха за пример като образец за преданост на църквата и покорност към нейните догми и правила.
Аз действително останах в църквата дори след като за дълги години ме лишиха от правото да изповядвам. Това беше основната част от моето служенe. По време на изповедта аз поемах върху себе си част от кармата на хората, които изповядвах, за да облекча тяхното бреме. Също така имах възможност по време на изповедта да виждам истинските причини за проблемите, с които хората се сблъскват в живота си и можех да им давам наставленията, необходими за техните души. Аз разговарях не само с човека, когото изповядвах, а разговарях с неговата душа, опитвах се да направя всичко възможно, за да облекча бремето, което лежи върху този човек като карма от неговите минали постъпки. Макар че в западната християнска църква не се използва терминът карма. Но аз имах способността да виждам причините за страданията на душите и правех всичко, което зависи от мен, за да облекча това страдание и да насоча външния ум на човека, когото изповядвам, към правилния път, позволяващ да избягва причините за страданията на душата му в бъдеще.
Мнозина ме сочат за пример като образец на смирение пред църковната йерархия. Аз действително не напуснах църквата през всичките дълги години, които ми се наложи да чакам да ми се възвърне правото да изповядвам. Не напуснах църквата не защото се смирих с несправедливостта по отношение на мен от страна на ръководството на църквата. Аз не виждах друг път, освен Римо-Католическата Църква, чрез който да мога да осъществявам толкова действено служенe на хората. И какво можех да противопоставя на това решение на ръководството на църквата? Своята борба? Да започна да се боря за правото си да служа на хората?
Аз справедливо прецених, че Бог има право да ме изкушава по всякакъв начин. И той направи това чрез ръководството на църквата.
Бог ме лиши от правото да използвам моята дарба, а не хората, които в дадения случай бяха изпълнители на неговата воля.
Затова тук не става дума за моето покорство и смирение пред ръководството на църквата и нейния закон, а за моето покорство и смирение пред Волята на Бога.
Бог има право да ни лиши от всичко, към което изпитваме макар и малка привързаност, за да ни провери, да провери нашата преданост към Неговата Воля и нашето смирение.
Съществуват само вашите взаимоотношения с Бога, вашите лични взаимоотношения с Бога и вашите лични взаимоотношения с дявола. И едното, и другото са вътре във вас. Затова не е важно към коя религия, към коя религиозна група или направление принадлежите. Най-главното са вашите лични взаимоотношения с Бога.
Можете да тичате от една църква в друга, от една религия в друга, но няма да намерите успокоение в душата си, докато не разберете, че и Бог, и дяволът се намират вътре във вас. А външната религия и външната религиозна система имат само спомагателно значение. Те са ви полезни само докато ви помагат да решите вътрешните си проблеми и да отговорите на вътрешните си въпроси. Дотогава, докато ви помагат да разрешите най-главния въпрос, въпроса за вашите взаимоотношения с Бога.
И винаги трябва да помните, че във всяка църква има хора, които са искрени служители, има и хора, които са дошли в църквата да се кланят на собственото си его.
Искрените служители са винаги по-малко. Но тях ги има във всяка църква и във всяка религия. Защото силата на всяка църква и нейното влияние се основава именно на онази Светлина, която носят в себе си светците на тази църква и на тази религия.
Ако дадена църква започне да преследва своите светци, такава църква е обречена на бавна смърт, защото се лишава от основата, на която се държи.
Ето защо вие можете да търсите нови религии и нови хора, които ви носят нови знания, но можете да останете и в рамките на традиционните религии и църкви. Всичко се определя не от външната принадлежност към правилно или неправилно религиозно направление, всичко се определя от вашия вътрешен стремеж и търсенето на истината в самите вас.
Ако сте искрено устремени, винаги в рамките на която и да е религиозна конфесия ще срещнете хора, които са ви съзвучни по вибрация и ще получите от тях именно това, което е най-необходимо за развитието на вашата душа в дадения момент. Това могат да бъдат не само думи на одобрение и поощрение, но и изпитания, които трябва да издържите с чест, защото в дадения момент тъкмо това е нужно повече от всичко на вашата душа за нейното развитие.
Вероятността да се сблъскате с лъжливи религиозни течения и секти извън официалните религии е точно такава, каквато е вероятността да се сблъскате с лъжливи трактовки на религията в старите и предполага се, проверени конфесии.
Вие сами със своите вибрации и своите енергии привличате онези жизнени ситуации, които по същество представляват тестове по вашия път и от които трябва да излезете с чест.
Затова не се опитвайте да намерите Бога извън вас. Стремете се да установите взаимоотношения с Бога вътре във вас. И непременно ще намерите по своя път човек, който има свещенически сан, а може и да няма, който ще ви даде необходимите знания за вашия път.
Умейте да слушате сърцето си, умейте да различавате вълците в овчи кожи, които обикалят в изобилие и търсят начин да завладеят душата ви – те са както в традиционните религии, така и извън тях. Няма никаква гаранция, че човекът, когото ще срещнете на своя път извън пределите на официалната църква, ще ви даде необходимото.
Вие попадате в онези житейски ситуации, които привличате със своите вибрации.
За някои е необходимо да напуснат пределите на традиционната църква, за други е необходимо да са в рамките на тази църква. Не защото тази църква е толкова добра, а просто защото за неопитната душа на този човек ще бъде по-добре да се окаже сред познатите, покрити с прах традиции. А от свежия въздух такава душа просто може да се разболее и да не издържи изпитанията.
Няма и не може да има никакви общи препоръки за всички. Всеки човек се намира на своето стъпало от еволюционното развитие. И това, което е добро за един, може да бъде пагубно за друг.
В заключение бих искал да ви дам няколко препоръки.
Никога не бързайте да приемате каквито и да било ангажименти, свързани с финансова обвързаност към някаква организация. Никога не подписвайте външни документи и договори.
Вашите взаимоотношения с Бога не могат да се основават на никакви външни обвързаности с някаква църква или организация.
Вие и само вие можете да решите колко пари или какво имущество можете да пожертвате за една или друга организация или църква.
Нито една организация, намираща се във физическия план, не може да ви застави да поемате финансови ангажименти за нейната издръжка.
За да намерите пътя към Бога, не е нужно да принадлежите към никаква външна организация. Но за да реализирате Божествените ръководни принципи в живота си в съответствие със закона в страната, в която живеете, може да ви потрябва външна организация. Съвсем не е задължително тя да бъде религиозна. Това може да бъде всяка организация, предназначена да внася принципите на Божественото ръководство в която и да е сфера на вашия живот, като възпитаване на деца, грижа за стари и бездомни хора, здравеопазване, медицинско обслужване, образование и дори всеки бизнес.
Животът е многообразен и всяка област от човешката дейност има нуждата да се основава на висшите Божествени принципи, а не на принципа на печалбата. И само от вас самите зависи от какви принципи ще се ръководите в живота си при създаването на тези организации.
Понякога, ако успеете да изградите една организация и да осъществите в нея ръководство в съответствие с висшите Божествени принципи, вие принасяте не по-малка полза, отколкото ако бяхте посветили живота си на молитви в манастир.
Молитвата с дела винаги е била и остава една от най-висшите форми на молитва.
АЗ СЪМ Падре Пио
Няма коментари:
Публикуване на коментар